Вотът в Босна и Херцеговина предвещава нова политическа нестабилност

Националистите в Босна и Херцеговина изглежда вървят към победата на изборите за тричленния президиум, застрашавайки с нова политическа нестабилност страната, която все още носи белезите от междуетническата война. Частичните резултати показаха преднина за лидера на мюсюлманската партия – Партията на демократичното действие, Бакир Изетбегович, който е на път да спечели втори мандат като представител на мюсюлманите в президиума, който включва и по един сръбски и един хърватски представител. Този орган е част от политическата система, създадена със постигнатото с посредничеството на САЩ Дейтънско мирно споразумение, което сложи край на етническата война от 1992-95 г., отнела живота на 100 000 души. Въпреки че Босна и Херцеговина е в мир след това кръвопролитие, изборите изложиха на показ масовото недоволство заради икономиката и етническото разединение.

След преброяване на около 77% от бюлетините Изетбегович – синът на бившия президент Алия Изетбегович, ръководил страната по време на войната – получава 33.16% от вота. 58-годишният Изетбегович заяви, че националистическата Партията на демократичното действие ще излезе като основна политическа сила и ще бъде основата за всички бъдещи коалиции.

Желка Цвиянович и Драган Кович водят в надпреварата за респективно сръбски и хърватски член на президиума, като и двамата са представители на националистически партии. Освен тричленния президиум гласоподавателите избираха и депутатите във федералния парламент. Съгласно сложната система в Босна и Херцеговина, гласоподавателите избират също членовете на събранията, които надзирават двете полуавтономни части на страната – Република Сръбска и в Мюсюлманско-хърватската федерация. И накрая, сърбите в своя полуавтономен регион избират свой президент.

Около 3.3 милиона граждани на Босна и Херцеговина имаха право на глас, но избирателната активност бе едва 54% - с около 2% по-ниска от изборите през 2010 г. Това отразява ширещото се разочарование от разглежданата като корумпирана и неефективна политическа класа. Безработицата е на нивото от 44%, а през февруари страната бе разтърсена от масови протести заради провала на правителството в борбата срещу корупцията и в реализирането на реформите, изискани за присъединяването на Босна и Херцеговина към ЕС.

За страната, която се опитва да загърби травмата от гражданската война отпреди две десетилетия, изборите изглежда засилват етническото разделение в обществото.

„Никой не може да празнува в тази страна. Тези, които спечелиха най-много гласове, ще бъдат подложени на изпитание”, коментира базираният в Сараево ежедневник Dnevni Avaz. „Ако тези партии не се поучат от сериозността на ситуацията и посланието, изпратено от населението по време на протестите през февруари, тези които ще последват ще бъдат много по-насилствени”, предупреждава изданието.

Козът на националистите

Избирателната кампания бе обсипана с националистическа риторика, което бе особено силно изразено в опитите да се спечелят гласовете на етническите сърби. Техният националистически лидер Милорад Додик, който се бори за нов мандат като президент на република Сръбска, поднови заплахите, че областта може да се отцепи от федерацията. С други думи, той вдъхва нов живот на стремежите, тласнали Босна и Херцеговина към катастрофалната война през 90-те години.

„Целта на моята политика е да сме по-малко федерална единица и повече държава”, каза Додик на предизборно шествие.

Ивана Сарич, студент от Сараево, каза, че е гласувала за малка мултиетническа партия, но се съмнява, че много други хора са направили същото. „Хората се страхуват да гласуват за голяма промяна, вероятно заради травмиращото минало. Преди 20 години те избраха демокрацията. Това им донесе независимост, а след това война”, добави Сарич.

Безизходица за ЕС

Стагниращата икономика хвърли сянка върху гласуването. Средната заплата е 415 евро, а корупцията, която осакатява страната още от нейното създаване, вече струва на данъкоплатците 750 милиона евро годишно, според неправителствени организации.

Тежките наводнения от месец май, които причиниха щети за два милиарда евро – грубо 15% от БВП на страната – допълнително влошиха икономическата ситуация.

А стремежите на Сараево за членство в ЕС са сложени на пауза от 2006 г. насам заради политическата безизходица, породена от етническото напрежение.

Политиците от трите основни етнически групи не успяха да съгласуват реформите, нужни за членство в 28-членния блок, оставяйки Босна и Херцеговина далеч зад балканските си съседки.

Преди гласуването Брюксел призова босненците да окажат натиск на избраното ръководство за постигането на „особено необходимото помирение”, както и за затварянето на пропастта между страната и останалата част от региона и постигането на напредък по реформите, нужни за сближаване с ЕС.

АФП