"Тройката" се завръща в Атина за нов, навярно последен одит

Гърция се готви за визитата на представители на „тройката” международни кредитори, които ще направят поредната оценка на нейните финансите. Тя може да се окаже последна преди предсрочното излизане от спасителната програма.

Дълговата криза в Гърция едва не доведе до разпада на еврозоната, но четири години след спасителната програма на стойност 240 млрд. евро, Атина до голяма степен заздрави финансите си и е нетърпелива да се освободи от строгите бюджетни и политически мерки на ЕС и МВФ.

Спекулациите за нуждата от нова спасителна програма, след изтичането на действащата през декември, избледняха и вместо това властите заявяват, че може да излязат от програмата предсрочно.

„Гърция няма да се нуждае от нов спасителен пакет”, каза през уикенда гръцкият премиер Андонис Самарас.

„Ще успеем да се справим през следващата година, дори и без оставащата финансова помощ от съществуващия спасителен пакет”, добави той.

Атина трябва да получи нови 1.8 млрд. евро от ЕС до декември.

Миналата седмица Самарас повдигна възможността за ранното излизане от програмата на МВФ, която е предвидена да продължи до 2016 г. и в рамките на която предстои да бъдат преведени на Атина още 12.3 млрд. евро.

„Вярвам, че това сътрудничество ще завърши преди планирания му край. Ще видим какво ще се случи със следващите траншове от спасителната помощ”, каза Самарас по време на среща с германския канцлер Ангела Меркел в Берлин.

Това подготвя терена за напрегнати преговори с одиторите от ЕС, МВФ и ЕЦБ, които искат от Гърция решителни съкращения в бюджета и социалните разходи, както и реформи за подобряването на икономическите показатели.

Очаква се Атина да опита да си купи още време за изпълнението на ключови реформи в трудовия и застрахователния сектор, като намали целите за бюджетния излишък за 2015 г. и включи на данъчни облекчения в проекта на бюджета за 2015 г.

Източници от ЕС обаче дадоха да се разбере, че преди да бъде отпуснат следващият транш, Брюксел ще настоява Атина да се придържа към съгласуваната цел за бюджетния излишък в размер на 3% и да затвори дупката в бюджета, която се оценява на около 2 милиарда евро за следващата година.

Политически, а не икономически мотиви

Много анализатори вярват, че мотивите на правителството са по-скоро политически, отколкото икономически.

„Това е политически въпрос”, каза германският икономист Йенс Бастиан. „Гръцкото правителство иска връщане към нормалната ситуация и присъединяване към клуба на Португалия и Ирландия”, които успешно излязоха от своите спасителни програми.

Това би донесло осезаеми политически облаги за коалиционното правителство на Самарас между дясноцентристите и социалистите.

Стриктните условия в спасителната програма доведоха до увеличаване на подкрепата за партия „Сириза”, която е против рестриктивните мерки. В социологическите проучвания тя задмина участниците в коалицията.

Анализаторите смятат, че излизането от програмата ще помогне на Самарас да си спечели допълнителни гласове за коалицията на президентските избори следващата година, без които ще се наложат предсрочни парламентарни избори.

Политическото решение за предсрочното излизане от спасителната програма „не е задължително мъдро в икономически план”, каза Наполеон Маравегиас, професор по икономика в Атинския университет.

Той изрази съмнение относно способността на Гърция да заема на дълговите пазари с лихви, равни на предлаганите от МВФ.

„Защо да плащаме толкова скъпо, за да се финансираме? За да станем нормална държава? Гърция никога няма да бъде възприемана като такава на пазарите”, каза икономистът.

Държавният дълг на Гърция е все още близо 175% от БВП, въпреки противоречивото отписване на частния гръцки дълг.

Въпреки подобрението в гръцките финанси, икономиката на страната все още не бележи растеж, а безработицата надхвърля 25%. Очаква се в последното тримесечие на тази година за пръв да бъде регистриран икономически ръст след шест години на рецесия.

Анализатори от Eurobank смятат, че е осъществимо Гърция да разчита на пазарите да се финансира до 2022 година, но след това ситуацията ще стане дори по-сложна, когато Атина започне да изплаща спасителните си заеми.

АФП