Шотландия – вдъхновение за босненските сърби

Желаещите независимост босненски сърби стискат палци за положителен вот на референдума в Шотландия, за разлика от мюсюлманите, които подкрепят целостта на бившата югославска република, получила своята независимост през 1992 година с цената на война, която отне живота на 100 хиляди души.

След март, когато Крим бе анексиран от Русия, и в очакване на шотландския референдум за независимост президентът на Република Сръбска Милорад Додик не спира да говори за отделянето на територията от Босна и Херцеговина. „Виждаме какво се случва в Италия, Шотландия и Каталония. Това е важен опит за Република Сръбска”, заяви наскоро той. „Независимо дали това дразни някого, или не, ще последваме най-добрите примери, когато времето за това дойде”, добави Додик.

Мирното споразумение от Дейтън, което сложи край на босненската война през 1992-1995 година, утвърди разделението на Босна и Херцеговина на две части – Република Сръбска и Хърватско-мюсюлманската федерация, които са с почти еднаква площ. Тези териториалния цялости разполагат с голяма автономия и са обединени от слабо централно правителство. Сърбите, които през 1991 година бойкотираха референдума за независимостта на Босна, никога не приеха тази нова държава въпреки автономията, която получиха.

„Ако утре бъде организиран референдум, повечето сърби ще гласуват за независимост”, казва Милош Солая, преподавател по международни отношения в Университета в Баня Лука. „Постепенно Република Сръбска се превърна в здрава политическа цялост, с която повечето нейни жители, а именно сърбите, се идентифицират”, обяснява Солая. Той смята, че разцеплението „сега не е много реалистично”, но добавя, че „Република Сръбска е де факто държава, която разполага с важни държавни атрибути”.

Месец преди парламентарните избори в Босна и Херцеговина, които ще се проведат на 12 октомври, независимостта е любимата тема на Додик. „Целта на моята политика е да бъдем все по-малко териториална цялост и все повече държава”, заяви той в петък по време на предизборен митинг, възпламенявайки радостта на своите симпатизанти. „Той е нашият закрилник и ще ни изведе до независимостта”, възкликва младеж от тълпата.

Нереалистична и опасна идея

От своя страна Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Валентин Инцко заяви, че „суверенитетът и териториалната цялост на Босна и Херцеговина са гарантирани от Дейтънския мирен договор и международното право”, а тяхното подлагане на съмнение е „ненужно упражнение”. Въпреки това изявленията на Додик дразнят мюсюлманите и тяхната основна политическа сила – Партията за демократично действие (ПДД). „Ако нещо трябва да бъде подложено на съмнение, това е територията, която управлява Додик”, заяви наскоро ПДД.

Политическият анализатор Драган Ставлянин смята, че всичко е въпрос на „предизборна реторика”, но предвижда реакциите да бъдат „много по-категорични”, ако заплахите за обявяване на независимост станат по-конкретни. „Мисля, че това ще доведе до нова война в Босна и Херцеговина”, казва той, като добавя, че подобен конфликт може да привлече „мюсюлмански екстремисти”, които, както и през 90-те години на 20 век, ще подкрепят босненските мюсюлмани.

Хайдурин Калук – босненски мюсюлманин и бивш участник във войната, съжалява, че „сръбската сепаратистка политика парализира функционирането на държавата”. Той смята, че разцеплението на страната би превърнало общността й в „балкански палестинци”, които Европа няма да иска”.

Според европейски дипломатически източник в Сараево ситуацията в Босна и Херцеговина и във Великобритания е „коренно различна”, тъй като шотландският референдум на 18 септември е организиран „с пълното съгласие” на британското правителство. „Идеята за преначертаване на босненските граници е не само нереалистична, но и крайно опасна”, добавя източникът.

АФП