Членството в ЕС с добри и лоши страни за България и Румъния

„Това е ден на историческа справедливост, защото българите винаги са били европейци по дух и идентичност“, каза тогавашният президент на България Георги Първанов.

„Беше трудно, но стигнахме края на пътя. Това е пътят на нашето бъдеще. Пътят на нашето щастие“, посочи румънският лидер Траян Бъсеску.

Оказа се обаче, че членството в ЕС има добри и лоши страни за двете държави, отбелязват експерти. Натискът за промяна от Европа не води до решителни реформи, а след началния внезапен ръст икономиката на никоя от двете страни не просперира.

„Присъединяването към ЕС не направи българите щастливи“, казва Димитър Бечев, експерт за Югоизточна Европа в London School of Economics. „То се разглежда като необходимото зло и вероятно очакванията бяха по-високи, членството бе смятано за вълшебния лек“, добавя експертът.

„За Румъния отвореността към глобалното икономическо пространство не може сама по себе си да гарантира икономически растеж и да предостави заместител на стратегията за икономическо развитие, нито пък на публичната политика за развитието на човешкия капитал и инфраструктурата“, пише Дейвид Търнок през 2013 г. в своя книга за икономиката на страната.

Някои анализатори не са съгласни и изтъкват, че и България, и Румъния са относително стабилни.

„Гледана отдалеч, ситуацията в България и Румъния се е подобрила“, казва Франсоа Фрисон-Рош от френския Национален център за научни изследвания пред EurActiv. „Ако бях пенсионер в България или Румъния, бих казал, че присъединяването на моята страна към ЕС е подобрило живота ми съвсем леко или никак. Но на макроикономическо ниво двете страни изглеждат доста стабилни за разлика от гръцката им съседка“, казва Фрисон-Рош.

България се мъчи да постигне стандартите на ЕС

И България, и Румъния изпитаха първоначален тласък в икономическия ръст след присъединяването си към ЕС, който за съжаление не се оказа устойчив.

Сърбия се надява през юни да отвори първите глави от преговорите с ЕС

Сърбия заслужава още през юни да отвори първите глави от преговорите за присъединяване към ЕС, каза сръбският премиер Александър Вучич ...

Прочети повече

В България от 2000 до 2009 г. икономическият ръст е възлизал средно на около 3% годишно, според статистиката на Световната банка. През същия период износът от ЕС и вносът от ЕС се е увеличил почти тройно.

Но проблемите за България започнаха малко след присъединяването й. През 2007 г. помощта на ЕС през първата година от членството й възлизаше на 200 млн. евро. В началото на февруари 2008 г. обаче Европейската комисия прави извод, че „България продължава усилията да преодолее слабостите си, но в ключови сфери, като борбата срещу корупцията на високите етажи от властта и организираната престъпност не е постигнала реални резултати“.

Едновременно с това мониторингът на ЕК установи, че средствата, предоставени й по предприсъединителната програма ФАР, предназначени за инвестиции в ключови икономически сектори, не са били управлявани правилно.

ЕК отряза близо 600 млн. от помощта и основа мониторингов орган, който да определя кога условията биха позволили отпускането на помощта в бъдещ етап, наричан Механизъм за сътрудничество и проверка.

Както Бачев отбелязва обаче, мониторингът не е довел до подобрение: „Дори днес Механизмът за сътрудничество и проверка не е постигнал особени резултати в борбата с корупцията“. В същото време той отбелязва, че отрязването на средствата е имал ужасяващ ефект върху развиващата се българска индустрия и върху селскостопанското развитие. Така необходимата помощ, която да тласне развитието на България към нивата в ЕС, не е достъпна.

Шотландия ще направи втори референдум за независимост, ако Великобритания излезе от ЕС

Ако Великобритания излезе от ЕС, Шотландия ще проведе втори референдум за независимост от Обединеното кралство. Това заяви премиерът на...

Прочети повече

Тази пауза в развитието е ограничила и преките чуждестранни инвестиции в страната, които са извънредно ниски. От около 3 млрд. долара годишно до 2008 г. те са се понижили до около 1 млрд. долара годишно, според статистика на Световния икономически форум.

„Като цяло реализацията на реформите в България е незадоволителна. В началото на 2010 г. страната е имала сключени договори на стойност 1.4 млрд. евро, но реалното оползотворяване на тези ресурси възлиза на едва 200 млн. евро“, според икономиста Венелин Цачевски от финландския университет Turku School of Economics.

„Разочароващ е фактът, че до този момент България всъщност е използвала едва 1,5% от цялото финансиране от ЕС, включително оставащата предприсъединителна помощ и оперативните програми“, казва той.

От 2009 г. до момента икономическият ръст на страната остава слаб, както пише ЕК в последния си доклад за страната, публикуван в края на 2014 г. В него се казва, че България изостава, а потенциалът за растеж е нисък заради това, че производителността е възпрепятствана от многобройни взаимосвързани слабости. Те варират от сложните регулации и ниския административен капацитет до високата административна тежест за компаниите, ниската енергийна ефективност и лошото качество на железопътната и пътната инфраструктура.

В края на 2014 г. вицепремиерът на България Меглена Кунева изказа недоволство, че икономиката на страната е слаба и посочи, че на страната й е трудно да се възползва от членството си в ЕС и да постигне повече.

С близо 15 млрд. лв. България е на плюс от членството си в ЕС

Финансовото изражение от ползата на членството на България в Европейския съюз е 14,7 млрд. лв. Данните за баланса по сметката между и...

Прочети повече

Румъния – изоставащата членка на ЕС

Оказва се, че ситуацията в Румъния не е много по-добра. След години на членство страната има най-високо ниво на бедност в ЕС, а статутът й на преходна икономика е все още очевиден. Независимостта на правосъдието е под съмнение, правителството се затруднява да покрие антикорупционните изисквания на ЕС. Въпреки напредъка, бизнес средата остава неефективна, което е наследство от комунистическото минало на страната, казва базираният в САЩ институт Heritage Foundation.

Румънската икономика изживя силен ръст в първите две години на членството си, но след това се вижда влиянието върху нея на икономическата криза - безработица, бюджетен дефицит и увеличен външен дълг на фона на понижена производителност на труда. Оттогава Румъния се разглежда като изоставаща членка на ЕС, а програмите й за реформи са непоследователни.

Anadolu Agency