Бежанците, които продължават да не искат в България - защото полицията биела

Младежът заедно с двамата си по-големи братя пътува към "обетованата земя Европа". Намирайки се в импровизирания лагер в Белград, той сподели, че никак не харесва България и се оплака от отношението на полицията в нашата страна. Групата им, наброяваща повече от 10 души, е преминала България пеша "нагоре-надолу през планини и джунгла". През гората те са били водени от човек на кон, който им показвал пътя и биел тези, които изоставали назад. Преминали са България за 4-5 дни, като са спели в гората. На човека с коня са платили по 1000 долара на парче за услугата "преминаване през България". Шариф разказа, че границата със Сърбия са минали пеша през храсталаците, като някои от бежанците са получили наранявания от шубраците. 

Actualno.com

Това е една от много подобните истории на хората, бягащи от разтърсения от нападения на талибани Афганистан, които бяха в Белград в края на първата седмица на октомври. Повече от месец след като започна голямата бежанска вълна към Европа, хората продължават да пътуват въпреки доста по-тежките климатични условия. След Белград с автобус предприемчив транспортен превозвач от Сърбия ги отвежда за 15 евро до сърбо-хърватската граница. 

Българското правителство трябва да е по-отворено да приема бежанци, смята Ска Келер

България играе важна роля в плановете на Европейския съюз по отношение на бежанците, защото стои на външната му граница. Това каза в Пл...

Прочети повече

Между Шариф и групите, преминали през България, и тези, които избират пътя през опасното море до Гърция през Македония и после до Сърбия има разлика. Първите нямат със себе си телефони и твърдят, че са били ограбени от българската полиция. Джалат, който е на 20 години, разказва, че след преминаването на турско-българската граница е бил заловен от полицията и задържан няколко дни, след което го върнали обратно в Турция. Освен отпечатъци български полицаи обаче му взели парите, телефона и храната, която е носел, казва Джалат, който се надява да получи убежище в някоя западноевропейска държава, въпреки че баща му е част от официалната афганистанска армия.

Actualno.com

В Белград двата парка до централната автогара са се превърнали в импровизирани лагери за бежанци. През лятото те са били препълнени и е имало до 1000 души там. Сега обаче хората са значително по-малко, а някои от палатките са празни. В групата в парка до Икономическия факултет има най-вече мъже, но също и млади жени с деца. Мъжете са предимно от Афганистан на възраст между 16 и 25 години, които пътуват сами или с част от семействата си. Малка част от тях знаят английски език, а повечето не са завършили средно образование. 

Доброволци в Сърбия 

Remar Schweiz е швейцарска благотворителна организация, която работи от около месец в Сърбия за овладяване на бежанския поток. Доброволци осигуряват топла храна и вода за бежанците и организират дарения, където всеки, който иска, може да помогне с материали и дрехи. През палатката на Remar Schweiz до Икономическия факултет в Белград на ден минават около 200-300 обитатели на парковете около автогарата. Редовно им се приготвя чай и им се предлага помощ за грижата за малките деца и бебетата. От благотворителната организация обаче също казаха, че много от бежанците им се оплакват от България и казват, че са били бити от българската полиция и са им взети парите и телефоните. Доброволци от Remar Schweiz поясниха, че само хората, идващи от България, имат подобен опит. Тези в Сърбия се случвало да бъдат ограбени от местните роми, а през лятото имало нападения над бежанци и в Македония, но не толкова масово.

Борисов: В случая с бежанците България е много зависима от Турция

"България в случая с бежанците е много зависима от Турция, ако турският премиер не влага толкова усилия да задържа бежанците на тяхна т...

Прочети повече

Actualno.com

В Сърбия има няколко институции и организации, които основно се занимават с бежанския поток - Агенцията за бежанците към ООН, Комисариатът за бежанците и миграцията, както и Център за убежище и защита (APC), Белградски център за човешки права (BCHR) и Infomobile Serbia. В активностите около бежанската криза в Сърбия обаче се включват и много други организации, включително No Border Serbia (Сърбия без граници) - мрежа от хора, която споделя идеята за свобода на предвижване. В страната повечето хора изпитват съпричастност към бежанците, но ясно съзнават, че Сърбия е само преходна държава, в която мигрантите не искат да останат. 

Actualno.com

"Повечето сърби осъзнават, че тези хора просто преминават. Не знам какво ще стане, ако например 20 000 бежанци решат да останат в Сърбия. Може би някои (бел. ред. - сърби) ще се радикализират", смята Предраг от неправителствената организация Zelena omladina Srbije. Според данни на ООН към 21 септември тази година повече от 137 хиляди души са поискали убежище в Сърбия. Малко след регистрацията си обаче те продължават пътя си на Запад. 

Коя държава е най-добра? 

Основният въпрос, който бежанците от Афганистан задават, е накъде да продължат. Повечето от тях искат да заминат към Германия, Белгия и Холандия, но все пак питат къде е най-добре. Всички обаче казват, че не искат да се върнат в България, макар че признават, че от пътя им от Афганистан до Сърбия в Иран е било най-зле. Там граничарите директно са стреляли по тях.